Черен орех
Juglans nigra L. – Juglandaceae
Орехите са група растения, принадлежащи към рода Juglans от семейство Juglandaceae. Един от двата най-популярни вида е Juglans nigra L. или черен орех, който е родом от Северна Америка (САЩ и Канада), но сега е разпространен и в Европа. Както подсказва името му, той е известен с тъмния цвят (кафяв до черен) на дървесината, но трудно чупливите орехови черупки го правят труден за използване като търговски източник. От друга страна, английският или персийският орех Juglans regia L. е най-комерсиално използваният вид като хранителен източник. Той е родом от Централна Азия и части от Европа, но е широко въведен и култивиран по целия свят.
Корените и листата на ореха са известни с това, че се използват като традиционно лекарство за диабет, ревматизъм, треска, кожни заболявания и хемороиди. Ореховото масло и други продукти също са често срещани съставки в кремове за суха кожа, продукти против стареене и против стареене. Известно е, че ядката на семето съдържа полифеноли като танини. Високото съдържание на полифеноли в ореха повишава антиоксидантните му свойства. Доказано е също, че орехът има хепатопротективен ефект, а носителите на този ефект са полифенолите.
Ползите за здравето от орехите могат да бъдат частично свързани с високото им съдържание на полиненаситени мастни киселини. Маслото, извлечено от ореховите семки, съдържа над 76% полиненаситени мастни киселини. От тях най-доминиращият компонент на ореховото масло е линоловата киселина (62%), чиято концентрация може да варира в зависимост от източника на ореха и метода на екстракция. Накратко, ореховите семки се състоят от масло, богато на линолова, линолова и олеинова киселини. Тези наситени мастни киселини са известни със своите ползи за здравето, но ефектът им може да бъде ограничен поради окисляването им. В допълнение към съдържанието на токофероли (сравнително по-малко съдържание в орехите, отколкото в други ядки), които могат да инхибират окисляването на мастните киселини, полифенолните съединения са отлични антиоксиданти, които защитават както мастните киселини на маслото, така и човешките тъкани, когато се приемат като храна и/или лекарство. Въпреки че не са обстойно проучени отделните активни компоненти, потенциалните ползи за здравето от консумацията на орехи (семена) при хора могат да се отдадат както на маслата, така и на полифенолните съединения.
Многобройни епидемиологични доказателства, предоставени за орехите, също са подобни на общите сърдечно-съдови, защитни и здравни ползи от полиненаситените мастни киселини в човешката диета, където са наблюдавани подобрения в ендотелната дисфункция и липидните профили. Дневният прием на 56 г орехи подобрява ендотелната функция при затлъстели възрастни, хора с висцерална мазнина. Листата на ореха се използват под формата на настойки и чайове при лечение на гнойни и гъбични кожни лезии, белодробна и други форми на туберкулоза, диабет, заболявания на лигавиците на устата и гърлото, витаминен дефицит.
Черният орех не трябва да се бърка с ореха. Въпреки че принадлежат към едно и също семейство, те имат значителни разлики. Дълго време лечебните свойства на черния орех Juglans nigra оставаха неизследвани. Полезните свойства и противопоказанията на черния орех зависят до голяма степен от състава на ядката. Зрелите плодове съдържат осем мастни киселини, до 30% протеини и 7% въглехидрати. Юглонът, който се съдържа в ядките, е от голямо значение за здравето. Веществото има противогъбично, антипаразитно, антимикробно действие, подобрява чревната функция, възстановява лигавицата. Юглонът (органично съединение, намиращо се в различни части на растението) инхибира активността на фосфатидилинозитол-3-киназата, което показва неговите противоракови свойства. Юглонът има широк спектър от антибактериална активност, както срещу грам-положителни микроорганизми (Staphilococcus aureus, Streptococcus mutans), така и срещу грам-отрицателни микроорганизми (Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa), както и срещу патогенни гъби. Доказан е и антибактериалният ефект на юглона и неговите производни срещу орални патогени Porphiromonas spp, Streptococcus mutans, Actinobacillus viscasus, S. sobrinus, S. salivarius. Комплексът от фармакологични свойства на юглона определя неговата ефективност при лечението на различни кожни заболявания.
В лабораторията за антимикробни средства са проведени проучвания за антимикробна активност и е установена висока и умерена антимикробна активност на екстракти от орех (Juglans regia L.) и черен орех (Juglans nigra L.). Феноли, като галова киселина, елагова киселина, ферулова киселина и нарингин, са свързани с антибактериална активност. Предполага се, че механизмът, чрез който фенолите инхибират бактериалния растеж, включва нарушаване на мембранната структура и/или инхибиране на синтеза на ДНК.
