Витамин D3

Холекалциферол

Витамин D3 е стероидно производно, характеризиращо се с отворен пръстен B. Витамин D3 се създава от провитамин ергостерол в растенията и 7-дехидрохолестерол в животни. UV светлината разцепва B пръстена, така че витамин D3 се създава в кожата на хора и животни. Витамин D3 е липоразтворим витамин, разтворен в мазнини. Хората имат два източника на прием на този витамин, а именно: поглъщане на храни, богати на витамин D3 (рибено масло, яйчни жълтъци, мляко, масло, черен дроб) и фотолиза на 7-дехидрохолестерола в кожата.

Дневни нужди: До 18-годишна възраст препоръчителната дневна доза е 10 mcg, а по-късно тези нужди се намаляват до 5 mcg. По време на бременност и кърмене се препоръчват допълнителни 5 mcg/ден холекалциферол.

Препоръчителни диетични дози (RDA) за витамин D

Възраст	Мъжки	Жени	Бременност	Кърмене
0-12 месеца	10 mcg (400 IU)	10 mcg (400 IU)
1-13 години	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)
14-18 години	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)
19-50 години	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)
51-70 години	15 mcg (600 IU)	15 mcg (600 IU)
71+ години	20 mcg (800 IU)	20 mcg (800 IU)

Метаболизъм на витамин D3: Витамин D3 се смесва с чревните мицели и се абсорбира в тънките черва в присъствието на жлъчни киселини. В кръвта той се свързва със специфичен протеин и такъв комплекс се транспортира до черния дроб. В черния дроб възниква реакция на хидроксилиране и се образува 25-хидрокси-D3 (калцидиол), който циркулира в плазмата, свързан с витамин D-свързващ α-глобулин, като голяма част от тази форма на витамин D преминава в ентерохепатална циркулация. Калцидиолът е основната форма за съхранение на витамин D и се отлага в черния дроб, мускулите и мастната тъкан. В бъбречните тубули, костите и плацентата отново протича реакцията на хидроксилиране и се образува 1,25-дихидрокси-витамин D3 (калцитриол). Този процес се регулира от паратироидния хормон (PTH), ерумен фосфат и собствената му концентрация. Рецепторите на витамин D са хомоложни на рецепторите на стероидни хормони и се намират в цитоплазмата и ядрото на клетките. Въпреки че името витамин D3 е широко използвано, не може да се припише напълно като витамин, тъй като не е напълно есенциален и има свойствата на хормон (синтезира се в един орган и действа в други органи).

Биохимично значение: Витамин D участва в поддържането на калциевата и фосфорната хомеостаза, влияе върху клетъчното делене, сперматогенезата, овулацията, лактацията и имуногенезата.

Дефицит на витамин D: Хората могат да развият дефицит на витамин D, когато обичайният прием за дълъг период от време е по-нисък от препоръчания, когато излагането на слънчева светлина е ограничено, когато бъбреците не могат да синтезират активната форма на витамин D или когато абсорбцията от храносмилателният тракт е недостатъчен. Основните биохимични характеристики на дефицита на витамин D са хипокалцемия и хипофосфатемия. Липсата на този витамин се среща по-често при хора, които имат алергия към мляко и млечни продукти, така че приемът на такива продукти е ограничен дори при хора, които спазват вегетарианска или веганска диета. При децата недостигът на витамин D се проявява като рахит. Това е заболяване, характеризиращо се с неспособност на костната тъкан да се минерализира правилно, което води до скелетни деформации. В допълнение към деформациите на костната система, рахитът може също да причини забавяне на развитието, кардиомиопатия, хипокалцемични атаки, тетанични спазми и зъбни аномалии. Продължителното кърмене без добавяне на витамин D3 може да причини рахит при новородените. При юноши и възрастни дефицитът на витамин D може също да доведе до остеомалация, при която костите са непълно или дефектно минерализирани. Симптомите на остеомалация са много подобни на тези на рахит, а именно: болка в костите, хипокалцемични атаки, тетанични спазми и зъбни аномалии.

Излишъкът от витамин D3 може да бъде резултат от неконтролирана употреба на този витамин, когато се появят симптоми на токсичност, а именно: слабост, повръщане, диария и главоболие. Дълготрайната хипервитаминоза води до нарушения на бъбречната функция, калцификации в кожата, белите дробове и сърцето. Проведени са множество изследвания, които доказват връзката между приема на витамин D3 и по-ниската честота на костни заболявания (рахит, остеопороза), сърдечно-съдови заболявания, депресия, множествена склероза, диабет тип II, както и злокачествени заболявания. Лабораторни изследвания и изследвания върху животни показват, че витамин D може да инхибира канцерогенезата и да забави прогресията на тумора. В допълнение, този витамин има противовъзпалителни, имуномодулиращи и антиангиогенни ефекти.

Витамин D може да взаимодейства с няколко вида лекарства, като например:
– Орлистат: лекарство за отслабване, може да намали усвояването на витамин D3 от храната и добавките.
– Статини: лекарства, които инхибират синтеза на холестерол, тъй като витамин D3 се синтезира от холестерол, тези лекарства могат да намалят синтеза на витамин D. По същия начин високите дози витамин D3 могат да намалят ефективността на аторвастатин и симвастатин.
– Кортикостероиди: могат да намалят абсорбцията на калций и да нарушат метаболизма на витамин D3.
– Тиазидни диуретици: намаляват отделянето на калций в урината. Комбинацията от тези лекарства с витамин D3 може да доведе до хиперкалцемия, особено при възрастни хора и такива с нарушена бъбречна функция.

Витамин D3

Препратки