Смокиня

Обикновената смокиня, Ficus carica, е широколистно дърво, известно с големите си, ароматни листа, сложни, скрити съцветия и сочни плодове. От древни времена се култивира в Средиземноморието, Близкия изток и Западна Азия и е едно от най-ранно култивираните овощни дървета. Днес отглеждането му се е разпространило по целия свят, а смокинови дървета могат да бъдат намерени в Турция, Испания, Гърция, Италия, Бразилия, Калифорния и други места, където преобладават меки зими и горещи, сухи лета. Плодовете на смокините се консумират пресни, сушени и преработени.

Пресните и сушените смокини съдържат богата хранителна стойност поради високото си съдържание на минерали, мазнини, захари, фибри и фенолни съединения. Плодовете, коренът и листата традиционно се използват за лечение на стомашно-чревни, респираторни и сърдечно-съдови заболявания, а смокините са включени в множество фармакопеи и терапевтични ръководства (Mawa et al., 2013). Листата на смокините съдържат богат ароматен състав. Органичните съединения се развиват в листата по време на узряването и значително влияят върху качеството и състава на аромата. Химичните съединения, идентифицирани в екстракта от листа на Ficus carica са: фенолни съединения, флавоноиди (флавоноли, флавони и антоцианини), стероли, органични съединения (монотерпени, сескитерпени, кетони, алкохоли, естери), кумарини, гликозиди, алкалоиди и сапононини (Nebedum et al., 2010). Според El-Shobaka et al. (2010) листата на Ficus carica съдържат 82,20% влага, 0,65% пепел, 1% протеин, 1,55% фибри и 12,90% въглехидрати. Листата съдържат по-високо общо съдържание на флавоноиди (275 mg 100 g -1) в сравнение с узрелия плод на смокиня (82 mg 100 g -1). Общото съдържание на полифеноли (32 mg 100 g -1) не се различава много от общото съдържание на полифеноли в плода на узряла смокиня (40 mg 100 g -1). Значителни промени в общото съдържание на феноли са наблюдавани по време на узряването на листата.

Съдържанието на феноли и антиоксидантната активност се увеличават с узряването. Делът на полифенолите е по-висок от този в червеното вино и чая, следователно листата на Ficus carica имат по-силна антиоксидантна активност (Li et al., 2021). Резултатите от минералния състав показват наличието на основни минерални елементи: Na, K, Zn, Fe, Cr, Co, Cu, Ni, Pb, Mn, Ca, Mg, Cd (Khan et al., 2012), както и витамини C и E (Ghazi et al., 2012).