Сладка пелин

Artemisia annua L. – Asteraceae

Sweet Wormwood

Сладкият пелин е едногодишно тревисто растение от рода Artemisia което принадлежи към семейство Сложноцветни Asteraceae. В природата расте като плевелно растение. Това е местен сорт от умерените райони на Азия, но поради лечебното си значение е широко разпространен по целия свят, особено в Южна и Югоизточна Европа и Северна Америка.

В някои азиатски страни има дълга история на използване на надземните части и листата на A. annua за медицински цели. Надземната част на сладкия пелин се използва като традиционно лекарство, докато листата се използват като суровина за извличане на артемизинин. Сладкият пелин се използва като традиционно билково лекарство за временна загуба на апетит, при леки диспептични/стомашно-чревни разстройства.

Фармакологичната активност срещу хронични и инфекциозни заболявания на различни метаболити от A. annua, артемизинин и неговите производни, флавоноиди и етерични масла, е подкрепена от предклинични експериментални доказателства както in vivo, така и in vitro, а също така са проведени и клинични наблюдения при хора, третирани с различни части на растението, главно листа, при лечение на малария. Листата, семената и цялото растение на A. annua също са показали фармакологична активност срещу паразити, отговорни за лайшманиозата и болестта на Чагас. Първият доклад за ефикасността in vivo на A. annua срещу денга беше публикуван наскоро.

Най-известната от всички активни съставки е сескитерпеновият артемизинин и неговите химични производни. Растението не само има високо съдържание на полифеноли, флавоноиди, протеини, кумарини, фитостероли, полизахариди, но също така има много калий, селен, нитрати и неорганични соли. Летливите етерични масла присъстват в концентрации от 0,20 – 0,25%. Други важни съставки включват камфен, кетон, камфор, бетакариофилен, пинен.

Leaves

Артемизининът е химически модифициран от фармацевтични компании, за да се подобри разтворимостта му във вода (артесунат) или мазнини (артеметер). Твърди се, че тези производни са 5 пъти по-ефективни от артемизинина, но научните данни в подкрепа на това твърдение са оскъдни.

През последните 40 години голям брой рецензирани статии са фокусирали своите изследвания върху антипаразитните ефекти на артемизинина. Полифенолите и по-специално флавоноидите сега се считат за ключови вещества за ефикасността на A. annua и други растения от това семейство. Флавоноиди като артеметин, рутин, кверцетин, кастицин, еупатин, лутеолин и техните глюкозиди имат широк спектър от биологична активност, много от които имат синергичен ефект. Лутеолинът е показал антималарийна и антиоксидантна активност. Основните съставки на етеричното масло в A. annua са цинеол, камфен, а-пинен, гермакрен и камфоров кетон. Те се срещат в концентрации от 0,20 – 0,25 % и са показали не само различна антимикробна активност, но и противовъзпалителна и цитотоксична активност. Фенолни киселини, хлорогенна и розмаринова киселини присъстват във водния екстракт от A. annua. Те са мощни антиоксиданти и могат да намалят секрецията на противовъзпалителни цитокини, интерлевкин-6 и интерлевкин-8.

A. annua обикновено се нарича „пелин“, защото е антихелминтик, а тези свойства на сладкия пелин са известни от древни времена. Едно проучване отбелязва, че A. annua е ефективен при лечение на шистосомоза (билхарциоза), второто най-важно заболяване в тропическа Африка. През 2013 г. Университетът в Кумана във Венецуела проведе проучване за ефекта на A. annua върху T. cruzi epimastigotes. След 7 дни лечение, плътността на броя на паразитите е значително намалена.

Препратки

Корпа
bg_BGБългарски